НЕ НА ИНСИНЕРАТОРА

Подробна тема

RDF: какво реално гори

RDF не е еднородно гориво. То е отпадъчен поток с променлив състав и различен риск при всяка доставка.

RDF звучи технически, но за хората означава: какъв боклук ще идва всеки ден?

RDF се прави от отпадъци. Дори след предварителна обработка съставът може да варира: пластмаси, текстил, опаковки, остатъци, замърсители и материали с хлор или добавки. Именно тази променливост прави контрола върху входящия поток критичен.

При наши първоначални анализи и изчисления — вероятностите са, че газификация и пиролиза при отпадъци не премахват риска. Получават се газове, масла и остатъци, а енергийният резултат обичайно е свързан с последващо изгаряне и нужда от газоочистване.

А ако боклукът не е чист и еднороден?

Кой гарантира качеството на RDF всеки ден?

  • Емисиите са най-ниски при чист, еднороден и добре контролиран поток. Смесен или лошо сортиран RDF увеличава риска от пикове в емисиите.
  • Пластмаси, PVC, хлорирани материали, мокър органичен отпадък, батерии, метали и замърсени опаковки могат да променят горенето и остатъците.
  • При лоша сортировка съществуват експертни опасения за повече киселинни газове, тежки метали, диоксини/фурани, прах, миризми и летяща пепел, която изисква строг контрол.
  • Вярваме ли, че контролът и сортировката ще са като в Швейцария — всеки ден, при всяка доставка, с публични измервания?
  • Какво се случва, ако входящият RDF не отговаря на стандарта: връща ли се камионът, спира ли линията, кой уведомява хората?

Това трябва да бъде доказано с договори, лабораторен контрол, входящи протоколи и публични данни в реално време — не само с презентация.

Въпросите към инвеститора